My vow

рисунка: Петя Константинова

art: Петя Константинова

„Едно време“ беше толкова отдавна, че сякаш въобще не е било.
Не си спомням живота без теб. Не ми трябва, не искам.

Казват, че всеки може да готви.
Но за да е наистина вкусно, трябва магия.

Ама на мен не ми трябва магия,
а причина.

И тази причина си ти.

И всеки път, в който си сипваш двойна порция. И хем те гледам с укор, защото знам, че ще напълнееш. Хем ти се радвам, защото знам, че ти е вкусно.

И че вкусното ти го правя аз.

И това ми стига.

Това е щастието за мен.

Обичам те.
Дай ми името си.

Advertisements
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

One Response to My vow

  1. Eoc каза:

    🙂 аз съм с тиренце… струваше ми се страшно предателство да се откажа от моята фамилия и голямо неуважение към семейството, което ме приемаше да не приема тяхната 🙂 и сега ми се налага доста често да изписвам четирите си имена и под тях „търговски пълномощник“, обещала съм награда на разчелия написаното без помощ 🙂

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s