art: Петя Константинова
„Едно време“ беше толкова отдавна, че сякаш въобще не е било.
Не си спомням живота без теб. Не ми трябва, не искам.
Казват, че всеки може да готви.
Но за да е наистина вкусно, трябва магия.
Ама на мен не ми трябва магия,
а причина.
И тази причина си ти.
И всеки път, в който си сипваш двойна порция. И хем те гледам с укор, защото знам, че ще напълнееш. Хем ти се радвам, защото знам, че ти е вкусно.
И че вкусното ти го правя аз.
И това ми стига.
Това е щастието за мен.
Обичам те.
Дай ми името си.
Нора без захар. 
🙂 аз съм с тиренце… струваше ми се страшно предателство да се откажа от моята фамилия и голямо неуважение към семейството, което ме приемаше да не приема тяхната 🙂 и сега ми се налага доста често да изписвам четирите си имена и под тях „търговски пълномощник“, обещала съм награда на разчелия написаното без помощ 🙂