Патология на самодоказването

Винаги съм била в постоянен rat race със себе си. Като птица с часовников механизъм (чета отново любимите неща на Мураками), която все се навива сама и сама и все не стига до момента, в който ще отлети. Поставям си нови и нови цели и когато ги постигна, удовлетворението ме навестява за известно време, след което празнотата го изяжда и следва изконният въпрос – а сега накъде? Какво мога още да постигна? Какво толкова постигнах дотук?

Това може би е хубаво качество, когато го прилагаш в разумни граници, но при мен тази мания за самодоказване и самоподобряване започва да прераства в болестно състояние.

Лошото на тази мания е, че реално не е важно какво си постигнал и дали си постигнал нещо. Важното е това „още“, което винаги наднича от ъгъла.

Опитвам се да открия корените на това. Казвам си, че така съм възпитана – че просто най-важните хора за мене винаги са смятали, че „може и още“ и по този начин не съм се научила да бъда „достатъчно“ сама за себе си.. Но е много лесно да обвинявам родителите си или когото и да било за това, което съм или не съм.

Истината е, че навярно проблема е породен от мен самата.

Но все още търся корените.

Пиша всичко това заради един сън, който ме навести днес. Сънувах се в красива, елегантна рокля, на високи токове, с прекрасна прическа, тяло, грим, с тъмно лилаво червило, което никога не бих се осмелила дори да пробвам в магазина. Сънувах се такава, каквато винаги съм искала да бъда. Вярно, чисто визуално, което е доста повърхностно, но през по-голямата част от живота ми комплексите ми са били свързани именно с визията ми. И дори в този сън, където всичко беше перфектно, пак усещах тази празнота, сякаш нещо малко, но съществено, без което пружинката не се отпуска и птичката не полита, липсваше.

Какво е то?

Не знам.

Сутринта първата ми мисъл, с която се събудих, беше – наистина ли никога няма да съм напълно доволна от себе си? Наистина ли никога няма да бъда „достатъчно“? Защото ми писна да се чувствам като хамстер във въртележка.

Може би решението е да спра да търся съвършенството и да започна да търся спокойствието. Може би съвършенството е вече тук, такова, каквото аз го разбирам за себе си, но просто думата „повече“ ми пречи да го видя.

В една книга, която четох тези дни, се казваше, че човешкият живот е като река – и че ти си всичките неща едновременно – бебето, детето, младежа, стареца – точно както реката е една и съща навсякъде, макар и различна. В този ред на мисли, навярно аз и днес съм това, което бих искала да бъда утре. Но само при условие, че активно работя в тази посока, да съм такава утре.

Или ако не съм, то поне съм това, което трябва да бъда днес, за да бъда по-добра утре.

И това ме успокоява донякъде.

Advertisements
Публикувано на cheesy, personal, thoughts. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Патология на самодоказването

  1. cruel каза:

    …this girl that I dated in my twenties said to me once: “ You and your gym rat friends are all insecure“ and I got so deflated afterwards….and actually she was right, the majority of the weightlifters are insecure…she had wisdom…most of the well- adjusted guys as it turns out never went to the gym, they just went right into money, make money….all the other guys had to prove something…not it’s true , they wrote books, they created music, they sculpted, they painted, some traveled the world….and they did it out of insecurity, they wanted to prove something…so, what’s wrong with that?…that’s the whole thing I’m trying to tell you, it’s not bad to have doubts…doubts motivate ppl….and that’s why I think it’s good to give your children small dosage of insecurities…don’t build up their self-esteem, they’ll wind up like 90 % of Hollywood- worthless….they’ll achieve nothing, they’ll sit on their behinds, because of all that praise you gave them…what’s the motivation? they have no guild, no shame, no desire to prove anything….you want ur children to achieve? berate them …you want ur child to amount to something? tell them they are nothing…you want ur child to get a 6? tell him 5.50 isn’t good enough….now I understand this is a lil’ bit sarcastic/sardonic….but the truth is that I got a friend, a very wealthy man,who as a kid from school was happy to show 5’s , 5.50’s and the usual retort from his dad was: “ Why didn’t u get a 6?“….to this day the man is an achiever…a miserable human being, who never had a good day in his life…not a 2 minutes of piece in his life, but a phenomenal achiever and a wealthy man….so,do you wanna be a happy moron, who achieves nothing, sits at home, rubs his stomach waiting for a check from the government ? if so- go ahead…..or you wanna be miserable, and prove things , and build things..that’s what u gotta be…escelior /lat/-always upward
    sorry for the rant, it’s just one man’s opinion

  2. cruel каза:

    edited…….this girl that I dated in my twenties said to me once: “ You and your gym rat friends are all insecure“ and I got so deflated afterwards….and actually she was right, the majority of the weightlifters are insecure…she had wisdom…most of the well- adjusted guys as it turns out never went to the gym, they just went right into money, make money….all the other guys had to prove something…now it’s true , they wrote books, they created music, they sculpted, they painted, some traveled the world….and they did it out of insecurity, they wanted to prove something…so, what’s wrong with that?…that’s the whole thing I’m trying to tell you, it’s not bad to have doubts…doubts motivate ppl….and that’s why I think it’s good to give your children small dosage of insecurities…don’t build up their self-esteem, they’ll wind up like 90 % of Hollywood- worthless….they’ll achieve nothing, they’ll sit on their behinds, because of all that praise you gave them…what’s the motivation? they have no guild, no shame, no desire to prove anything….you want ur children to achieve? berate them …you want ur child to amount to something? tell them they are nothing…you want ur child to get a 6? tell him 5.50 isn’t good enough….now I understand this is a lil’ bit sarcastic/sardonic….but the truth is that I got a friend, a very wealthy man,who as a kid from school was happy to show 5’s , 5.50’s and the usual retort from his dad was: “ Why didn’t u get a 6?“….to this day the man is an achiever…a miserable human being, who never had a good day in his life…not a 2 minutes of peace in his life, but a phenomenal achiever and a wealthy man….so,do you wanna be a happy moron, who achieves nothing, sits at home, rubs his stomach waiting for a check from the government ? if so- go ahead…..or you wanna be miserable, and prove things , and build things..that’s what u gotta be…escelior /lat/-always upward
    sorry for the rant, it’s just one man’s opinion

    • sugarfreenora каза:

      I know what you mean. I was raised to be a high achiever. But later I realized that happiness means as much to me as achieving something big and leading a meaningful life. So isn’t it possible to have both happiness and achieve things? You know, some ppl say that you are best at doing the things that make you happy. Maybe they’re right, don’t you think? Maybe you can have it all, but at what price? There is always something you have to sacrifice.

  3. fresh cuts of life каза:

    Razbira se, che shte bydesh dovolna ot sebe si. Daj si malko vreme i ne se sydi prekaleno strogo 🙂

  4. Pingback: Позитивната и негативната (фитнес) мотивация | Нора без захар.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s