Затлъстяването и българският бит и народопсихология

Ако ме познавате добре, или пък ме следите в социалните мрежи, може би сте забелязали, че вече от доста време се интересувам от здравословно хранене, фитнес, спорт, физиология и всичко свързано с поддържане на добра форма, различна от тази на кръга.

Пътуването ми към оптималното тегло беше едно изключително лесно и вдъхновяващо преживяване, благодарение на онлайн фитнес инструктора Румяна Илиева. Успях да сваля 30 килограма и в момента изглеждам, смея да твърдя, по-добре от всякога. Ако искате да се погрижите за себе си и да внесете малко позитивна промяна в живота си, силно препоръчвам да се свържете с тази жена.

Понеже в природата ми е заложено да съм любопитна, избрах да не се ограничавам до сляпото следване на диета и тренировъчен режим, а сама за себе си да се поинтересувам и да прочета доста неща за начина, по който функционира тялото ни, за храненето, за движението и т.н. Междувременно в процеса попаднах и на невероятната Инес Субашка, която ревностно следя, но за съжаление още нямам честта да познавам лично. Няма да крия, че голямата ми мечта е някой ден тя да ме тренира, защото на 100% съм съгласна с всичко, което изповядва като философия. Очаквам с нетърпение момента, в който ще мога да имам повече време, за да ходя в залата й.

Покрай тези две невероятни и вдъхновяващи жени животът ми много се промени. Промених се не само аз, визуално, а цялото ми усещане за света, за това, на което съм способна самата аз. Знаете, по принцип мразя да се превземам и да изричам големи думи, но в случая са напълно почувствани и изживяни и заставам зад всяка една от тях, без излишно да се превъзнасям.

Промяната ми за повечето хора е видима единствено отвън – от това как изглеждам, но за мен това е вторичен ефект на начина, по който се чувствам.

Може би освен мен самата, най-много усетиха тази промяна и най-близките за мен хора – мъжа ми и родителите ми. Няма да крия, че някои негативи от характера ми също се засилиха, но не за това искам да говоря сега. Освен личностните аспекти, се промениха и някакви елементарни неща в живота ми – като например начинът, по който си приготвям храната. И точно това май най-много не се понрави на близките ми, защото станах една мега взискателна pain in the ass в процеса.

От любимото послушно внуче, което винаги си хапваше доволно от всичко и искаше допълнително, станах едно „капризно и злоядо“ същество, което „не яде това с онова“, „готви без мазнина“ и прави какви ли не прегрешения в очите на любимите баби, чиято мисия намбар лан е да угояват своите внучета.

След дългото интро, което мисля беше заслужено, защото за първи път говоря за това нещо открито в блога си, ми се иска да подхвана точно темата за готвенето и за начина, по който то е еволюирало в българския бит през годините.

Ако си мислите, че вечно бабите са ни готвили щедри манджи със запръжка или сладкиши, жестоко се лъжете.

Истината е, че нашите баби и дядовци са водили далеч по-здравословен начин на живот и хранене, от колкото водят сега, и от колкото ние водим сега.

На пръв поглед звучи очевидно – защото едно време не е имало супермаркети, шоколадът е бил някаква огромна рядкост, а майките са били твърде заети, за да пекат мъфини (кой туй нещо, бе мойто дете?!) през ден.

Очевидно е, че качеството на храната също е било по-добро, тъй като при нейното приготвяне не са били използвани консерванти, подобрители, оцветители, е-та и други елементи от азбуката и менделеевата таблица.

Хората са се хранили буквално само с това, което сами са успявали да си набавят чрез собствена продукция и отглеждане на животни. Което само по себе си е огромна крачка напред в здравословното хранене.

Това, за което искам да говоря обаче, е свързано с начина, по който са приготвяли храната.

Един ден, докато за пореден път седях на главата на баба ми й я увещавах да не слага никаква мазнина в боба, тя ми сподели, че „едно време“ също са готвили по този начин – почти без мазнината. Че използването на олио, мас и сланина е било някаква рядкост при термалната обработка на храната и че дори и когато са се използвали, всичко се е мерело с лъжица, а не „на око“. Същото правило важи и за солта. И причината за това не е, че хората са искали да се хранят по-здравословно, а че просто олиото и солта навремето са били сравнително оскъдни ресурси в селския бит.

На пръв поглед това са съвсем малки лирически отклонения от съвременната ни диета. Обаче една лъжица олио съдържа над 100 ккал. А обикновено като мериш „на око“ изсипваш много повече. И не става въпрос просто за калории. Запържването на храната значително намалява хранителните й качества.

И какво според вас е накарало бабите ни да започнат да готвят с все повече мазнина и да пекат все повече сладкиши?

Според мен отговорът не е еднозначен, но поне една част от обяснението му се крие в нарасналия достъп до тези продукти с течение на годините. Да, всъщност е толкова просто – имаш крава = пиеш мляко. Ако можеш да си позволиш да си купуваш олио и шоколад, ще ги купуваш. Особено ако цял живот преди това си се лишавал. И сега виждаш, че олиото ти струва еди-колко-си-стотинки (вече не е стотинки, ама нали едно време всичко са мерели в стотинки), и си казваш – е сега ще му отпуснем края и ще си поживеем .Защо да готвим постно, като можем да сложим олио, да стане по-блажно, по-хубавко?

Другата голяма промяна в начина на хранене отново е свързана с нарасналия достъп и възможност хората да си позволят повече продукти. И това е чисто и просто количествата, които консумираме. Нашите дядовци и баби първо са живели в по-големи домакинства, второ са били по-бедни – тези два фактора автоматично водят до необходимостта от разумно разпределяне и ограничаване на храната, така че тя да стига за всички. Днес обаче ние не познаваме този проблем и ядем на корем, не докато си изядем порцията, а докато не ни стигне.

И може би за някои от бабите ни, които са живели особено тежко, е вид престъпление да не си хапнеш повечко, когато имаш тази възможност.

Разбира се, тази промяна не се разглежда като нещо лошо от повечето хора. Защото какво лошо може да има в това, че имаш средства и възможност да се храниш по-обилно, с по-„благи“ храни?

Със сигурност само по себе си няма нищо лошо в това. Лошото, (поздрав за феновете на Али Раза) идва от последствията. Защо според вас толкова много хора са диабетици и имат сърдечни заболявания днес, докато в миналото тези заболявания са били рядкост?

Оставям този въпрос отворен, защото отговорът му би изисквал от мен да изпиша още толкова, а текстът вече е станал достатъчно дълъг и се съмнявам, че много хора ще го изчетат докрай.

Не твърдя, че обясненията, които давам тук, са единствените възможни. Със сигурност проблемът е много по-комплексен от мисловното упражнение, което съм си направила в този текст.

Въпреки това бих се радвала, ако съм накарала поне един човек да се замисли малко и да се вдъхнови да взема по-осъзнати решения за живота си.

В крайна сметка, щом аз успях да се променя, всеки е способен. Не съм по-различна от теб, или теб.

Advertisements
Публикувано на позиция, personal, thoughts. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Затлъстяването и българският бит и народопсихология

  1. Зорница каза:

    Моята баба до ден днешен ме гледа обидено, когато откажа да взема нещо в чинията си, въпреки че почти 20 години не ям определени неща 🙂
    Поздравления за избора, който си направила, Нора!

  2. ltinuviel каза:

    Напълно съм съгласна с теб 🙂
    Поевтиняването и достъпността на храните в миналото, плюс отпадането на религиозните ограничения по същото време (които дотогава са го играели регулатор) са основните причини. И другата – по онова време – наличие на безплатно здравеопазване, което води до някакво успокоение, че човек няма нужда да мисли много за здравето си, нали има доктори без пари, те ще мислят, ако се наложи..
    В моето семейство цари демокрация по тия теми и не мога да се оплача, даже бях забравила какво е баба ти да те натиска над чинията с блажна яхния. Но в семейството на мъжа ми са точно така и на моменти направо водя битки. Да не се слага оцет в общата салата, боба без запръжка да е („ама то това не е запръжка, а само малко брашно съм го обърнала на горещ тиган“) и подобни.. Също и подканяния и окуражавания към преяждане, което за мен е направо престъпление. Фрази като „Хайде, вземи го, че е последното парче и искам да измия тенджерата“, както и „Ее, преял си! Хайде де, не е по-голямо от тебе“ ме карат да побеснявам. Ядем по повече, щото можем да си го позволим, точно!

    Да те питам, Нора, Руми персонална програма ли ти направи или се водиш по някоя от готовите на сайта й?

    • sugarfreenora каза:

      Да, персонална програма, която включва хранителен режим и три нива тренировки плюс следене на резултатите и мотивация 🙂

  3. noone каза:

    Супер, ама когато ти се наложи да качваш кила ще те следвам по-усърдно. :))

  4. Мимс каза:

    термална vs. термична

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s