Равносметка на един скучен човек, който винаги бърза да живее

Този от заглавието съм аз.

Обикновено хората си правят равносметки на рождения си ден или по Коледа. Аз реших да направя тази равносметка на втория рожден ден на дъщеря си, щото пак се брои за празник, но всъщност е по повод на един текст, който четох, и който ме накара да се замисля.

Аз съм релативно скучен човек, със средностатистически живот. От малкото съм, които имат щастието да работят точно това, което искат, да  бъдат щастливо омъжени за точно този, когото искат – и той да е прекрасен.. И въобще живота ми е супер як, въпреки че този абзац започна по кофти начин.

Просто живея с едно или две десетилетия напред. Поне така го чувствам. Когато се огледам наоколо, виждам че повечето ми приятели на моите години все още се лутат. Или в личен план, или не знаят какво им се работи, или са склонни да правят твърде много компромиси със себе си и средата, или са цялостно неориентирани.

Всъщност това не ме кара да се чувствам по-добре. На някакво по-високо стъпало. Малко им завиждам даже на тези хора, защото от тях се очаква на 25-30 да правят това, което правят и никой не ги съди. И си живеят добре като цяло, защото пробват много неща, грешат много и научават много.

Аз също прекарах един такъв период, който беше доста интензивен и приключи относително бързо. Някъде около 22-рата ми година. Или хайде 23-тата от сила.

Споменах че поводът за този размисъл е един текст на една моя позната, която преди няколко месеца е изкарала една луда вечер пълна с кокаин, секс, алкохол, парти и всичко останало… Моята позната е две години по-голяма от мен.

Междувременно се сещам за едно старо гадже, което ми праща дикпикове през месец, който е почти на 30, има си сериозна приятелка, няма си сериозна работа и търси сериозен начин да ми влезе отново в гащите.  Иване, няма да се случи, примири се.

И ми става готино за тези хора, защото  когато погледнат напред, след 10-20 години, те може би виждат някаква подобрена версия на себе си.

Аз като погледна след 10-20 години напред, не виждам нищо. И това ме плаши. За мен 10-20 години са безумно много време и подозирам, че в този период, в който всички останали ще са намерили посока, цел и спокойствие и ще са релативно скучни и улегнали, аз ще изперколясам тотално и пак ще бъда някакъв поколенчески outcast,  насадил се на пачи яйца.

Това да бъда това, което искам и да правя това, което искам е прекрасно, но то създава едно фалшиво спокойствие и ме лишава от перспектива.

И сега започвам да се питам. Какво искам да бъда след 10-20 години?

Все пак, трябва да знам. Най-малкото защото за да постигнеш нещо, трябва да знаеш точно какво искаш да постигнеш.

Винаги съм си представяла, че на 35-40 години ще бъда некво шефче. Ама сега се замислям дали си струва? Не искам да съм шефче заради това да бъда шефче.

Ще ми се занимава ли с HR след още 15 години?

А ако  не – какво ще правя?

Второ дете? Кога? Дали?

За бога, ще направя ли плочки на корема?

Евър?

Ще науча ли втори език? Това с испанския дето съм го писала в сиви-то си не се брои.

Ще обиколя ли света?

Искам ли ги тези неща?

А може би и аз се лутам?

Може би ме е страх да се целя към нещо различно, да изляза от зоната на комфорта, и да назова това, което наистина АМА НАИСТИНА искам, защото е твърде амбициозно?

(хинт: it has to do with global domination :D)

Може би главата ми е залепена за задника и затова не виждам напред?

Shit.

Намирисва ми на поредната криза на идентичността.

Но понеже това съм аз, и тя ще се случи по план, който ще бъде преизпълнен с няколко години напред.

Не щото съм машина. И правя нещо по-добро.

А просто защото винаги бързам да живея, да  не изпусна нещо важно и хубаво, което да ми се случи… И точно така пропускам най-много.

Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

3 отговора към Равносметка на един скучен човек, който винаги бърза да живее

  1. Stoycho каза:

    може би прекалено бързо искаш да знаеш всичко за себе след 15-20 години .И неизвестното те плашилОсвен това живота не е компютърна програма със задание и готово решение.Съдбата и случайноста винаги имат да дадат своето . Живота е толкова скучен кога то знаеш какво те очаква.Да ,поставяй си цели ,отстоявай позиции но не забравяй ,че нищо от това което си постигнала няма да отнесеш отвъд.Може би трябва да търсиш онези моменти които те правят щастлива,да изпитваш колкото може повече страст и да даваш на хората това което имаш.Просто но изпълва битието ти.Успех,бъди по позитивна,всичко хубаво те очаква и всичко лошо отминава

  2. longanlon каза:

    то ако ставаше с дикпикове…

  3. Eoc каза:

    Сега, след десет години и завинаги – щастлива?

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s