Интро.

Здравейте🙂

Казвам се Нора и ми харесва да пиша за нещата, които ме вълнуват, докосват или ми правят впечатление.  Най-общо казано това могат да бъдат неща, свързани с музика, книги, филми, отношения между хората, психология, политика, икономика, мода – въобще имам разностранни интереси и от мен можете да очаквате всичко. Или нищо.

Дълго време тази страница в блога ми твърдеше, че времето рано или късно ни превръща в егоисти. Но мисля че с годините, докато списвах този блог, възгледите ми се промениха. Сега мисля, че времето не ни превръща в егоисти, а че ние се раждаме такива – и това е най-ниското стъпало по пътя на индивидуалното развитие. Аз отказвам да стоя на това стъпало и отказвам да мисля и да се грижа само и единствено за себе си. В този ред на мисли, бих се радвала, ако успея да направя нещо за читателите на този блог – да ги разсмея, да ги накарам да се замислят, или дори да ги ядосам и провокирам с понякога крайните си мнения. Мисля че най-ценното, което мога да предизвикам в един непознат (или дори познат) читател като автор на този блог, е да му дам някаква емоция. Затова вече се отказвам от твърдението, че този блог е само за мен. Той е и за вас – за всички, които намират време да го четат, независимо колко малко или много са те.

Благодаря ви, че сте тук!

Усмихвайте се!

Нора🙂

9 отговора към Интро.

  1. FroZzen каза:

    Чете ми се🙂 Готин, не-блог, Нора. Продължавай да не-блогваш. Следя те под око😉

  2. Радвам се, че попаднах на Нора-без захар🙂 Това беше една приятна изненада! С удоволствие ще разгледам това местенце🙂

  3. NaD каза:

    Харесва ми името, което си избрала за блога си – „без захар“… =))

  4. barmolino каза:

    Чета с интерес Всяка Публикация

  5. Michaella каза:

    И един летен ден, съвсем случайно попаднах на блога. Бях го забравила, но сега ти станах редовен читател, Нора. Продължавай, дори ме нахъса за мой собствен блог. (:

  6. zazie каза:

    Здравей🙂 Мога ли да попитам за твой мейл? Или ти да ми пишеш на zaziez@gmail.com? Благодаря предварително.

  7. Щом егоизмът е в зародиш на човека, то от що за позиция човек може изрично да откаже да бъде егоист? Би следвало, щото егоизмът у човек да се е развил вече до някаква критична степен на алтруизъм, за да застане открито срещу себе си. Ала как би могло да е възможно подобно развитие, ако в егоистичния зародиш не е примесена и съставка алтруизъм? Дуализмът е монично (исторически) мислим по един-единствен начин: аномалията (и примерно притчата за Грехопадението, но в обърнат ред). Фихте, Хегел. Ала дълбокият, необреченият на спекулация, понятийно сплетничество и претенция за „всевиждащо око“ (че бъда аз, ставайки свръх-аз) тип философия е житейската (фило-софия = любо-мъдрие): че всичкото разнообразие на света представлява разцвет на „всеизначален егоизъм“, живеца. И че – бидейки брънка от разнообразието – човекът притежава изключителната видова особеност да проектира антиномично своята жизнена перспектива, т. е. да мисли, оценява. Сиреч извечната сякаш въможност за „да“ и „не“ се оказва предоставен по природа инструмент на моя егоизъм и на егоизма на всяко отделно, що е човешко. Но как при това положение – дори и в най-зряло мое мисловно и оценъчно състояние – мога, утвърждавайки (самопожертвователно и дори дължимо) алтруизма, да отрека сам себе си, да отрека своя егоизъм, самата ми обусловеност по отричане и утвърждаване? Съпричастие. Шопенхауер.

  8. razkazvacha каза:

    Аз вярвам, че егоизмът е добро нещо ако човек има позитивна нагласа и го прегърне с две ръце. Много често правя страхотни жестове на хората около мен по егоистичната причина, че това ме радва. Аз съзнавам необходимостта околните да са щастливи, за да не помрачават моето щастие. Ако това самоизтъкване чрез добрини ви се струва прекалено дребнаво като пример вземете световните проблеми като Глобалното затопляне например. Хората които се борят с него имат крайно егоистични мотиви (да си спасят здравето, децата). Разликата между тези егоисти и онези, които накланят везните в другата насока е че първите гледат малко по-надалече. В този ред на мисли истинският грях (като тази дума е използвана съвсем фигуративно разбира се) е късогледството. Това е което тласка хората да купуват всякакви боклуци за еднократна употреба, унищожавайки природата и отчаяни криминални прояви – грешното разбиране че те са отделни от света около тях.

Коментирайте, о, братя

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s