Сигурно едно от най-тъпите неща, които можеш да направиш, докато си в една връзка, е да обвиняваш гаджето си, че заради него с приятелите ти сте се отчуждили. Или пък някой друг да го прави вместо теб. Гаджето ти няма нищо общо, защото ти взимаш решенията и ти правиш изборите сам за себе си.
Ти избираш дали да им пишеш и звъниш всеки ден, за да видиш как са, или да не ги чуваш с месеци.
Ти избираш дали да се виждаш с тях.
Ти избираш дали да се интересуваш от тях и да бъдеш приятел.
Аз мога да кажа, че съм направила този избор за себе си. И досега много пъти ми е тежало, но вече започва да ми минава и остава само горчивият вкус. Защото осъзнах, че аз съм си виновна за това, което се случва.
Знам как да бъда приятел и това може би ми е утехата.
Но може би съм и прекалено голям егоист.
Или прекалено горделива и все чакам някой друг да ме потърси.
И все си мисля, че ме търсят само за услуги.
Накрая наистина ще направим малка сватба.
Е, какво пък.
Нора без захар. 
Ех, Нора!
Еххх и аз въздишам, ама от въздишки полза никаква 😛
Като цяло интересна тема си подкарала .. и аз съм си мислил за това и на базата на известна практика достигнах до извод, че по – скоро гадже не ми е нужно ,защото само ми губи ценното време с елементарната си и предвидима същност. Много по-качествено е да се запознаеш с две извратени приятелки например и да живеете неангажиращо добавяйки още хора към групата. В случая отново няма какво да научиш, но поне е двойно по-забавно. Замислете се ще живеете този си осъзнат живот максимум 70-80 години и решавате да ги споделите с някой,който е избраният!! 😀 гарантирам, че ще пропуснете много по-интересни хора от този или тази, отделно явно и приятели губите! Ето например мен няма как да ме познавате, а съм преживял и видял неща, които дори си нямате и представа че съществуват докато планирате сватбите си. Стига стереотипна любов – това ли е смисъла на живота ви – половинка, пари, деца, радост, тъга и.. смърт.. много ползотворно е- почти всеки втори го постига!
Всеки има различни виждания и идеи за това как да прекара живота си. На мен пък предложеният от вас вариант ми изглежда много по-безсмислен и неприемлив. Аз вече съм срещнала човек, с когото искам да прекарам остатъка от живота си и не смятам, че любовта ми е стереотипна, само защото искам да изградя дом с него и да бъда майка на децата му. Стереотипното в любовта не идва от начина, по който прекарваш времето с човека, а от начина, по който се чувстваш с него и по който го караш да се чувства. Ако ние имаме супер интересна и нестандартна връзка, но тя е празна от вътре и лишена от всякакъв смисъл, какъв е смисълът от това, че сме извън стереотипа? 🙂 И още нещо – аз не съм от хората, които се страхуват да се приравнят с другите. Ако всеки втори постига това, което искам аз – браво на него! Значи моите шансове да го постигна са доста големи. И ще бъда щастлива, когато го постигна, вместо аристократично да пъча гърди и да тропам с крак, че аз искам и съм нещо повече – и това да ме прави адски нещастна.
Не мисля, че точно гаджето пречи на приятелствата. Просто в един момент, след блажените детски години, човек освен гаджета започва да има и много други ангажименти. И времето просто не стига за всичко и всички…
Но пък за мен приятели са не тези, с които се виждам непрекъснато, а хората, които чувствам близки дори ако години наред не сме се виждали.
поздравления за избора! и аз направих така като тебе