Днес искам да споделя с вас малко размисли, които всеки път много ме депресират. Просто искам да се отърся от тях, а ако някой сподели мнението си, ще ми бъде много ценно.
Знаете, че в един момент кариерното развитие на повечето жени „замръзва“ за известно време – това е периодът, в който те излизат по майчинство. Този период, освен с прекрасните емоции, свързани с това да отглеждаш един нов живот, може да бъден наситен и с доста неприятни чувства и съмнения, породени от гореспоменатия застой в кариерата. Това е особено характерно за онези жени, които по принцип са по-ориентирани към кариерата и личностното си развитие.
През този период е много вероятно майките да чувстват, че „изостават“ от развитието си, от работата си и че когато се върнат на работното място, ще са „изгубили форма“ до такава степен, че ще им бъде адски трудно да я възстановят. От друга страна малко работодатели правят необходимото (ако въобще правят нещо), за да адаптират отново тези жени на работното им място…
А сега от общото към частното.
Пиша това, защото моята кариера дори още не е започнала (всичко, което съм работила до момента, го считам за студентски труд, без реални възможности за развитие) , а вече родих. От една страна това е голямо предимство за мен в очите на всеки работодател, защото не мога да имам повече деца (по медицински причини), което означава, че няма да правя прекъсвания в кариерата си и няма да се налага да ми плащат майчинството. Въобще съм идеална в това отношение…
От друга страна… честно да си кажа, фактът, че родих толкова млада, ми е донякъде травмиращ, просто защото се чувствам сама сред връстниците ми. Сега всички те са насочени към първите стъпки в кариерното си развитие и въобще не мислят за деца. И оттук назряват два проблема:
1. Нямам много близки приятелки-майки, с които да си споделяме и да си кифлеем заедно; и
2. Чувствам, че изоставам от останалите и че кариерното ми развитие ще започне едва на 25-26 години, когато повечето ми връстници вече ще имат поне една сериозна работа зад гърба си.
Може би вторият проблем е по-сериозен, защото имам чувството, че потенциалните работодатели не биха предпочели да наемат 25-годишна жена без сериозен опит. А другият вариант – да бъда стажантка на 25, е още по-съмнителен.
И въобще ей такива веселости ме тормозят, докато малката Сияна спи сладко и невинно.
Но две неща са сигурни. Първото е, че ще му хвана цаката и че от мен ще излезе страхотен кадър и второто е, че ще ми бъде адски, ама адски трудно в началото.
Нора без захар. 
Не се тормози, гледай си детето и всичко ще се нареди.
1. това че нямаш приятелки майки-кифли е предимство. ще са ти спестени много тъпотий, сревнованието с децата, и прочие глупости. ще ти остане време да си четеш нещо професионално.
2. това че си родила млада е предимство. да, както казваш работодателите ще са спокойни с теб и няма непрекъснато да те подозират, че си дошла в тяхната фирма да родиш (истински думи на работодател. големи са сладурни, нали)
3. опитай се да поработваш нещо докато си гледаш детето, нещо съвсем малко, ако може парт тайм, някой проект, каквото и да е, което после можеш да сложив в CV-то.
Хайде и аз едно по едно:
Майчинството ти се плаща от държавата. Работодателите се дразнят, на това че може да ти се наложи да зачезнеш за 2-3 години, а те ще са длъжни да ти пазят мястото. Тамън ще намреят човек, който да ти навлезе в работата и ще трябва да го разкарат.
Нещо убягва е. Съжалявам и голямо гуш за това, което казваш, че се е случило. Но и не е точно вярно, че едното дете е предимство за теб. Защото едното ти майчинство не свършва на втората година. Не, то продължава до (май) 16-та година – до когато, когато детето ти се разболее и ще трябва някой да му прави чайчета и супички, да му мери температурата и държи легена с повръщано, този някой, вземащ болничен ще си ти. А, особено първите години в ясла и градина…ами това е всеки месец! (аз накарах шефа ми да ми благодари за застъпващите ми се две майчинства – може да ме няма четири години, но така ще хване мегаболничните ми само за второто дете – де такъв късмет с две отделни майчинства).
А нещото, което и на теб, и на тях убягва пък е трика с “изгубили форма”. Да, през този период ти може и да не си следиш професионалната сфера, но може и да го правиш. Всичко зависи от това как ще си организираш времето. Общо взето няколко месеца след раждането при повечето майки идва някакъв страхотен прилив на енергия. И ако успееш да яхнеш вълната можеш да си направо машина!
Има майки, които го използват за мобилизация вкъщи и чистене на прахоляк до откат. Но други откриват предприемача/писателя/ учения в себе си. Приятелка записа магистратура, самонаучи се да плете и изкара няколко езикови курса. Много други започнаха свой собствен малък/голям бизнес – правят курсове за други майки или курсове за бебета, правят бижута, пишат книги, стават професионални фотографи, а собственичката на БубаМара прави дрехи за бременни и кърмачки и е монополиста на родна почва, няма начин да не си виждала жена с нейните дрехи!
Аз самата се захванах с бизнес – знаеш какъв; ПР-ствам, управлявам двата ни сайта, фейсбук страницата, пиша статии, ходя по срещи с майки и бизнесмени, де що мога по въпроса за налагане на нова марка на пазара правя. Ден не е минал без да съм си легнала преди 2 ч. вечерта! В момента работя в пъти повече отколкото, когато бях на работа!
Ето това е голямата тайна на майчинството, която никой работодател не проумява – майчинството е една голяма женска мобилизация и те могат само да се радват да имат кадър като нас след това! Те дори не подозират, че трябва да ни молят и да ни се влачат по корем, за да благоволим да впрегнем целия този поток от енергия към тях, вместо за нашата си изгода 😉
По двата ти въпроса:
Приятелките-майки fuck them, добре че ги нямаш! Аз самата гледах да страня от всякакви случайни запознанства с такива. Както са ти казали по-горе – всеки, особено пък те, си умрат да дават акъл (дължината на коментара ми говори точно за това 😀 ). Ако са по-непознати иди ми дойди ми, ама как да отрежеш като морков философстването на най-добрата ти приятелка, която всеки ден ти разправя колко е по-гениално нейното дете? Айде, нема нужда от такова общуване.
По т. 2 – 25, поне една сериозна работа?! Аз на 25 започнах първата си работа! А ти вече имаш CV, споко! Животът е пред теб и ти си няколко обиколки пред всички други! На 30 спокойно ще можеш да излизаш на бар и да пиеш до откат, докато приятелките ти една по една излизат в майчинство!
Айде, май написах всичко! Много съжалявам, че не можах да се сместя в по-малък коментар, ама нали, акъл, съвети и прочее 😉
И аз смятам майчинството в ранна възраст за предимство. Имаш достатъчно време да започнеш всичко отначало дори на 25. В крайна сметка, стажантските програми, ако е неизбежно да минеш през тях, траят само няколко месеца. А това, че на 25 вече е „късно“ за стаж представлява бариера, която сама си поставяш. Няма нищо такова. По-дългият коментар горе също дава някои добри примери. И аз познавам майки, които през майчинството се сдобиха и с бизнес, и с допълнително образование. Наистина им се чудех откъде вземат толкова много енергия, за да постигат толкова много в толкова кратък срок. На мен това би ми било трудно, дори без ревящо бебе в ръцете и нищо, че уж съм от по-силния (поне физически) пол. С другите мами, освен ако не сте отдавна вече приятелки и само майчинството ще ви събира като интерес, наистина е по-добре да общуваш предимно онлайн…
„…Майчинството ти се плаща от държавата…“ the State is me & you, woman.
I met a girl recently who told me „oh, I’m just a stay at home mom.“
„Just???“ I asked
A form of mental illness is what I call when a woman chooses career over raising a child.Period.
Много кофти ни „програмират“, че нещата трябва да се случват по точно определен начин и на точно определени етапи. 25 си е направо младежка възраст, а и никога не е късно за нови житейски начала. Радвай се на това да си млада майка и трупай емоции и спомени, възможно е майчинството да пренареди приоритетите ти, а и при всички случаи кариерата няма да избяга, щом си амбициозен и целенасочен човек.
Има хора, които на 40, 50, 60, че дори и повече години започват нова кариера – поради най-различни причини. Така че животът е пред теб. То май българите имаме навика да смятаме, че едва ли не до 30-та си година трябва с всичко да си се отчел, че след това вече ставаш грохнал старец. Пък накрая като погледнеш колко сме я втасали, няма нужда от коментар 🙂 Горе главата! Има начини да не спираш да се развиваш дори и с дете.
Ако до 30 човек е успял „с всичко да се отчете“ след това със сигурност ще е грохнал старец… 🙂 Човек трябва да кове сам собствената си съдба, а не да я напъхва в представите на другите за нея…
Pingback: Моята още неизнесена #TEDxMladostWomen лекция* | Патиланско царство