Разпиляни мисли за любовта, изневярата и други работи :)

Днес попаднах на една статия, според която моногамията вече е отживелица и все повече бракове се превръщат в „отворени“, а изневярата е съвсем нормално нещо.

Наречете ме старомодна идеалистка, но наистина не смятам, че това е така. Моногамията никога няма да остарее, докато съществуват хора, които освен да мислят за себе си, са способни да мислят и за някой друг.

Знаете ли защо има толкова много разводи? Защото хората не са готови за истината, защото са още по-големи идеалисти от мен самата. Който си мисли, че любовта е вечна и че е намерил „Човекът, който ще обича ВИНАГИ“, си е купил билет първа класа за дестинация развод.

Любовта е до време. Важно е да я има в началото, но бързо си отива, защото в края на краищата, в дългосрочен план, тя не е толкова важна. Има нещо много по-голямо и по-значимо от любовта.

Всъщност, това са няколко неща.

Първото от тях е знанието, че можеш да разчиташ на някого. С други думи – доверието, което му имаш, че няма да те предаде. За какво доверие говорим, когато двама души се лъжат и крият аферите си един от друг?

Второто нещо е уважението. След всичките години брак, любовта отдавна да си е отишла, но все пак двама души да се ценят един друг и да знаят защо навремето са се омъжили – какво ги е впечатлило в другия. Доста трудно се запазва, особено ако липсва доверието, или пък е нарушено заради изневяра.

Третото нещо е разбирането. Да познаваш някого толкова добре, че да можеш да кажеш как се чувства във всеки един момент. И той да те познава също толкова добре. За някои това може да е скучно, но на мен то ми дава сигурност и спокойствие, защото не искам да си отида от този свят неразбрана.

За мен тези три неща са много по-важни от любовта. Колкото и да съм хлътнала по един човек, ако не му вярвам, ако не го уважавам (или той не ме уважава) и ако не сме способни да се разберем един друг, просто отминавам. Слава богу, вече отдавна не ми се налага да търся…

Разбира се, това не е пълна капитулация и отричане на любовта – просто казвам, че цялата история ми напомня на приказката за новите дрехи на царя – мислено обличаме любовта в лъскави одежди, но всъщност тя е просто гола основа, над която трябва да се градят други по-важни неща. За съжаление обаче, хората често си мислят, че любовта е абсолютният връх на техните постижения в емоционален план, и ето откъде нещата започват да се спихват. Това, което казах дотук, няма особена връзка с отношението ми към полигамията и полиаморията., а все пак бях започнала текста си с тази тема. Мисля си, че не всички хора са късметлии и не всеки един от тях успява да открие в един човек всичко, което търси. И затова започва да търси други хора, да комбинира партньорите си, така че да получи всичко, което иска, наведнъж. От тази гледна точка, това поведение ми се вижда адски егоистично. Всъщност, никога никой няма да намери точно този, който търси – винаги на човека до нас нещо му липсва. Наш избор е дали да се примирим с това, или да търсим нещото в други хора. И понеже има различни хора, има и различни избори. Някои се примиряват, други си тръгват, трети изневеряват… Всеки се справя със ситуацията, както намери за добре.

Въпреки всичко, никой не може да ме убеди, че изневярата е нещо „нормално“. Би било нормално единствено за някой егоист, който не обича и не е обичан истински. В една пълноценна връзка, хората трябва да мислят един за друг, а не единствено за себе си. Затова се казва „връзка“, затова сме „ние“, а не „аз и той“. Ок, има суингъри, обаче при тях не е изневяра, защото е по взаимното съгласие и на двамата. Защото и двамата са наясно с това, какво ще се случи.

Абе важното е хората да са щастливи. Аз не разбирам някои неща, други пък ме ядосват и натъжават, но светът е голям и все ще се намери някой, който да опровергае разбиранията ми 🙂
PS – понеже днес ми напомниха за тази песен, да я бучна и тук 😀