Това са вторите протести през съзнателния ми живот, на които исках да присъствам (първите бяха с/у ACTA). За съжаление обаче, не можах, защото ми остават няколко дни до термин и прецених, че не е добра идея да тръгна да раждам по площадите. Още повече, че вече едвам ходя повече от 200 метра без да имам нужда от почивка.
Наистина много съжалявам, че не успях да присъствам и да бъда част от това, което се случва. Да си заявя позицията явно, а не само чрез кратки съобщения в социалните мрежи.
Нещо се случва с хората, когато протестират. Не съм сигурна дали се чувстват по-овластени, по-силни, или просто са опиянени от ентусиазма на хилядите други около тях, но нещо им се случва. Исках и аз да бъда част от това нещо и в момента имам един леко горчив вкус, гледайки всички снимки от събитията.
Питам се какво бих могла да направя в случая, за да съм съпричастна с хората, които не само искаха, но и успяха да излязат на улицата. Всъщност мисля, че има какво да се направи.
И то е да се говори и да се пише и да се „досажда“ на хората. Защото истината е, че една много голяма част от България получава изкривена информация за това, което се случва в момента. Ако успея да „поправя телевизора“ на поне една малка част около мен, може би горчилката ще мине.
Аз съм от хората, които биха протестирали не само за свалянето на Пеевски, но и за по-голямата кауза – за изгонването на мафията от управлението. Истината е, че ако това не се случи, винаги ще има някой Пеевски, някой Бюрек… Някой.
Десет хиляди души са способни да изгасят един малък пожар. Но за големия пожар трябват много повече не просто протестиращи, но и *мислещи* хора. Ако успея да накарам поне няколко души около мен да се замислят, може би горчилката ще мине.
Винаги съм вярвала, че голямата, трайна промяна идва отдолу-нагоре, от индивидуалното самоосъзнаване на хората. Вероятно е твърде пресилено да говорим за голяма промяна в случая, но тези протести определено са крачка в тази посока. Осъзнавайки това, горчилката може би наистина ще мине. Или поне част от нея.
Нора без захар. 
Абсолютно си права. Продължавай да пишеш и да недоволстваш – дори на един човек да отвориш очите, това е от полза. Той ще отвори очи на други хора около себе си!
Присъствах на предишните протести (тези, който започнаха срещу цените на тока, а завършиха с падането на правителство), и оттогава си дадох сметка, че всичко е нагласено. При новите протести даже е по – явно,
просто не искам да съм част от игрите на хората по високите етажи.
Предишните бяха провокирани от управляващи и политици, съгласна съм. Но на тези не е така. На тези се опитват да провокират отвън хора на АТАКА предимно, но протестиращите са си научили урока и не се поддават. Освен това смятам, че хората на двата протеста са различни. Или поне една голяма част от тях, което лично мене ме радва.
Reblogged this on u will find the way.