За оnline приятелството: има ли смисъл?

Едно време, може би преди повече от 10 години, когато тепърва навлизах в използването на Интернет, бях много въодушевена от идеята за чатовете и че можеш да си пишеш с някой непознат, след което да се видите IRL и да си станете приятелчета (или дори гадженца). Тази схема съм я минавала доста пъти – къде успешно, къде неуспешно и мога да кажа, че една солидна част от приятелите ми днес са именно „придобити“ по този начин – чрез активна комуникация онлайн.

Последният такъв приятел го забрах преди около 2-3 години, когато вече социалните мрежи бяха настъпили активно и когато започна да става все по-странно и нежелано непознати хора да те заговарят в нета (забележете, преди десетилетие това беше желаното, нормата!) И днес съм изправена пред въпроса дали да не го направя отново този номер и има ли смисъл.

Туитър ми дава възможност да „следя“ много хора и една малка част от тях си струва наистина да ги превърнеш в твои приятели или поне познати, с които разцъквате отвреме навреме и говорите от онези хубави дълги разговори за живота от нещата на по чаша кафе примерно. От мен се иска просто да бъда активна и да кажа на даден човек – здравей, наблюдавам те, кефиш ме и мисля че имаме много общо помежду си, хайде да излезем някога да полафим и т.н.

Тази активност не ми е вродена и ми е коствало много усилия и социални саможертви, за да я придобия. Въпросът е има ли смисъл от всичко това?

Просто вече имам усещането, че всичко е казано и изговорено. А и не бих могла да знам как човекът отсреща ще реагира на подобна активност и дали действително преценката ми за него е била правилна. Но тези неща така или иначе няма как да ги узаеш, преди да си ги проверил лично.

Може би е смешно и дори жалко, че хора си забират приятели онлайн – но за мен оправданието е следното: работата ми е свързана с интернет, социални мрежи и следене на хора и тенденции – просто няма как тази част от живота ми да стои изолирана в един ъгъл и да не се просмуква в останалите аспекти като личен живот и приятели. За бога, дори с мъжа ми се запознахме на едно от първите #tbb-та. (СМЯТАЙ!)

Ако говорим за някакво съотношение – хора, с които съм се свързала ч/з интернет към хора, с които съм изградила връзки IRL – мисля, че процентите все пак са някъде 60/40 в полза на връзките IRL. И все пак онлайн запознанствата са си, или поне бяха, решаващ фактор – поне при мен.

Интересно дали само за мен е било така и какво ще е бъдещето на онлайн запознанствата след настъпването на социалните мрежи?

Има ли въобще смисъл днес, тук и сега, да се запознаваш с нови хора по този начин? Доколко са трайни този тип връзки?

Не знам, лутам се между тези въпроси и ми се струва, че няма смисъл и че вече нямам и много място и време за такива хора в живота си, но пък от друга страна още един диамант или перла в кутийката със скъпоценности никога не би била излишна.

Боже, колко е грозно да сравняваш хората с камъни, било то скъпоценни.