За студентите, дискотеките и библиотеките в Студентски

Сигурно сте забелязали, че абсолютно всеки път, когато стане някой инцидент в Студентски Град, веднага тръгва една вълна от дървени философи, които започват да ни обясняват колко сме зле студентите, как мислим само за секс и алкохол, как Студентски е квартал на покварата, където кипи всичко останало (венерически болести, наргилета, чалга и безброй други) но не и учебна дейност.

На всички тия дървени философи искам да им кажа две неща по единствения начин, по който биха могли да ме разберат (предвид интелектуалните си способности):

1. Да ви еба майката.
2. Задникът ви сигурно завижда за всичките лайна, които излизат през устата ви.

Повечето студенти силно се различават от представата за парти енимъла, чието кредо включва само секс, алкохол и дрога. Голяма част от тях работят и учат и им остава доста малко време за купон. А тези, които купонясват, рядко го правят безцелно. Понеже сте големи разбирачи и твърдите, че в дискотеките винаги е пълно – ми не е така. През седмицата има само определени дни, в които стават добри партита, иначе няма жив човек в повечето дискотеки. А петък и събота 2/3 от посетителите на заведенията не живеят в Студентски и отдавна не са студенти.

Не сме виновни ние, че в Студентски има дискотеки. Освен това няма абсолютно никакво значение колко е техният брой. Вие мислите, че в Европа, където няма барове и дискотеки в студентските градчета, студентите седят и четат Библията по цяла нощ ли? Ми не, просто отиват по центъра и си правят мизериите там. Не е казано, че щом има 60 дискотеки в този квартал, всички студенти са привлечени от някаква невидима сила и неизбежно ходят в тях. Това кой как си уплътнява времето е лично негов избор. Аз отказвам да бъда поставяна под общ знаменател, само защото доста студенти предпочитат да купонясват в петък вечер, а не да пишат глупости като мен.

Много ми е забавен въпросът “А къде са библиотеките?” Всъщност в студентски има библиотеки – дали са една или две на брой – но има. Но и с библиотеките положението е същото, както с дискотеките – ако ще да има 100 библиотеки, ако няма желаещи да четат книги – какъв е смисълът от това да ги има?

Това как да бъде устроен Студентски е въпрос на приоритети и ценности, който за съжаление е бил пренебрегнат в момента, в който отговор на него е бил най-нужен.

Никога не е късно да се направи нещо и да се променят нещата, но за всичко това се иска воля – воля, която отстъства у политици и управленци.

Същото се отнася и за висшето образование – същите тези дървени философи обясняват, че студентите имали прекалено много свободно време, че висшето се взимало лесно и какво ли още не – с тези неща съм съгласна, но според мен всичко това не е пречка един амбициозен човек да се интересува и да се образова в сферата, която изучава. И все пак нека се прави разграничение между основно и висше образование – предполага се, че е нормално нивото на самостоятелните усилия да бъде по-високо при второто – и така и трябва да бъде, защото никой не е длъжен да ти юрка мързеливия задник до 24 годишна възраст, точно както никой няма да те юрка на работното място, а просто ще си вземе някой по-добър от теб.

Според мен основният проблем, от който произтичат всички останали, е че има прекалено много студенти. Че се тръгва от самото начало с идеята, че трябва да се учи висше. Тази масовизация сериозно подкопава качеството на образованието. България се нуждае и от земеделци, и от стругари, и от общи работници – защо куцо, кьораво и сакато се юрва да учи висше? Мисля, че то трябва да бъде привилегия, до която достигат само най-добрите. Но разбира се, това няма как да стане. И проблемът е много по-комплексен от това, което бих могла да напиша в един пост.

Смешни са ми всички тези хора, които са забравили, че и те са били студенти и са вършили същите дивотии, за които сега ни обвиняват. Ще се боря и ще направя всичко възможно, за да не се превърна в един от тях някой ден. Защото честно казано не виждам с какво безкрайното мрънкане по новинарски сайтове е по-добро от секса и алкохола.

Posted in Uncategorized | 6 Коментара

Гадже vs приятели

Сигурно едно от най-тъпите неща, които можеш да направиш, докато си в една връзка, е да обвиняваш гаджето си, че заради него с приятелите ти сте се отчуждили. Или пък някой друг да го прави вместо теб. Гаджето ти няма нищо общо, защото ти взимаш решенията и ти правиш изборите сам за себе си.

Ти избираш дали да им пишеш и звъниш всеки ден, за да видиш как са, или да не ги чуваш с месеци.
Ти избираш дали да се виждаш с тях.
Ти избираш дали да се интересуваш от тях и да бъдеш приятел.

Аз мога да кажа, че съм направила този избор за себе си. И досега много пъти ми е тежало, но вече започва да ми минава и остава само горчивият вкус. Защото осъзнах, че аз съм си виновна за това, което се случва.

Знам как да бъда приятел и това може би ми е утехата.

Но може би съм и прекалено голям егоист.
Или прекалено горделива и все чакам някой друг да ме потърси.
И все си мисля, че ме търсят само за услуги.

Накрая наистина ще направим малка сватба.

Е, какво пък.

Posted in Uncategorized | 5 Коментара

Не искам много

Понякога искам целия свят
да разбере
да знае
да се събуди
да мисли
да ме обича

А понякога се сещам, че
ти си целият ми свят

Но сега не искам много

Сега искам
да съм при теб
да се обичаме
като малки диви животни
сред трева и кокичета
да се обичаме
тихо и лудо с капки пот

Да слушаме музика
нашата музика
само за двама

Да се затрупаме с кутии от пица
с кенчета от бира
и каквото там обичаш

И да се обичаме в тях
над тях
под тях
в тях
целите омазани
с каквото там обичаме

А после искам много
да заспя сгушена в теб
и да се почувствам вкъщи.

Виждаш ли – не искам много.
Само целия свят.


ПП – написах това за около 2-3 минути – по-малко от една песен време. Не искам да го класифицирам с жанрове – това са просто мои мисли :) А музиката е от албума на Емилиана Торини – Me and Armini :) Много добър албум и прекрасна изпълнителка :)

Posted in Uncategorized | 2 Коментара

Защо простаците са повече

Винаги съм била на мнение, че идиотите и простаците са много повече, отколкото интелигентните и разумните хора. Никой оптимист не може да ме убеди в противното. Още повече след последната седмица, в която една от топ новините беше как някаква чалга-мацка си е сложила ‘нам си колко кубика силикон. Да са й честити!

Обаче никак не ми е чудно защо това е така. Защото хората поощряват простотията и пълното потъпкване и на малкото морални ценности, които са ни останали.

Всичко започва от началното училище, когато така наречените “зубъри” биват изолирани от “готените” деца. Като под зубър се разбира всяко интелигентно дете с добри оценки и ниво над средното за класа. Зубърите се държат на едно безопасно разстояние и се приближават само когато трябва да се препише някое домашно от тях. В останалите случаи или се игнорират, или се тормозят – пасивно или активно.

В гимназията сякаш детската жестокост намалява и агресията към “зубърите” става по-скоро пасивна. Изолацията от “готените” е нещо естествено и предопределено от по-ранния етап на образованието. Двете групи си взаимодействат по-гладко, макар че на умните деца обикновено се гледа като адски “забити” и не-социални. (Което е нормално – как ще се социализираш с простаци, ако не си един от тях?)

И най-накрая идва университетът, където, слава богу, всеки си намира съмишленици – и попада сред “свои” по един или друг начин. Тогава идва ред на по-значителното “потъпкване” на морални ценности, за което споменах по-горе.

Този процес се случва някак си естествено и несъзнателно – той не може да бъде контролиран, дори напротив – образователната ни система такава, каквато е, го поощрява. Ако класовете се организират според това кой какви способности има, а не според възрастта, то всички “зубъри” ще бъдат в един клас, а всички “готени” ще бъдат отделно от тях. При все това обаче не съм сигурна, че няма да има някакво вътрешногрупово разделение от друго естество, но каквото и да е то – то няма да се основава на това колко си “готин”.

Защо този модел поощрява простотията? Защото той не поощрява интелигентните деца, които в повечето случаи се явяват малцинство. Ако всички интелигентни деца бяха поставени в един клас без такива, които да ги изолират, вероятно между тях щеше да има огромна конкуренция, която би вдигала общото ниво постоянно и непрекъснато. Тогава щеше да е ОК те да демонстрират своята амбиция и интелект пред другите – и това щеше да дава заряд и желание за развитие на цялата група.

Когато обаче в един клас има 3-4 интелигентни деца и 20 по-посредствени, първите не чувстват толкова силно желание за конкуренция, защото те така или иначе са над средното ниво. Още повече – понякога това желание за конкуренция е потиснато от посредствените деца, които се страхуват от (или просто не разбират) интелекта на своите по-даровити съученици. Докато съм била ученичка, съм била свидетел на някакви фрапантни ситуации, в които изключително талантливи и умни деца се “снижават” на нивото на другите, само за да могат да се социализират по-лесно и да бъдат харесвани….

Наскоро попаднах на една статия, в която се разказваше как една жена е на 30 и нещо години и е правила секс само с един човек. Както можете да се досетите, статията беше много коментирана – но аз лично бях изненадана от това, че мнозинството от коментарите бяха ехидни и подигравателни и ОБВИНЯВАХА жената, че е монахиня и света вода ненапита. Седях и си мислех – и по едно време ми стана много тъжно за всички тези хора, които са възпитани да вярват всички тези неща. Ако направим любимата на някои съпоставка с времето отпреди 20-30 години, тогава вероятно никой нямаше да се впечатли от изповедта на тази дама, защото тя щеше да бъде нормата – а обект на порицание щяха да бъдат всички онези, които тайно й се присмиват. Как се завъртяха нещата няма да питам и отговарям, защото това е една много дълга (и вече обсъждана от немалко хора) тема.

И какво се получава в крайна сметка? Простаците се присмиват на интелигентните хора, а неморалните хора се присмиват на моралните, като цялото това пасивно презрение е придружено от неприкрито чувство за превъзходство.

В такава среда един морален и умен човек може да вирее единствено ако е силен. Но за съжаление, тази сила често е недостижима. И затова простаците са повече. И ще стават повече. Само чакайте така.

***

ПП – Искам да се презастраховам за това, че в текста има много генерализации. Той се базира предимно на личния ми опит (като човек, израснал и учил в малко градче) и не претендира да е общовалиден :)

Posted in Uncategorized | 2 Коментара

Понеделнишки thought digest

1. Имам рецепта за рагу от глиган. Никога няма да сготвя рагу от глиган. Да ви се изпикая на гурметата. Освен ако не сте фетишисти и обичате да ви пишкат. Тогава няма да ви се изпикая, пък.

2. Днеска една жена от с. Бисер звъни в една телевизия и обяснява за наводнението. В телевизия, човек. Не на 112, а в телевизия. Щото ако няма отразяване в медиите, нищо няма да се случи. Защото Бойко не е популист. НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.

3. Започнах да влизам в един етап от живота си, в който от време на време се чувствам като родител на баща си.

4. Кога ще гласуват закон за инкриминирането на преводите на мемета на български език? Сериозно, не ги превеждайте. Нелепо е, грозно е… Онзи неловък момент, когато искам да ви цапардосам с лопата.

5. Никога не съм опитвала Нутела. Чувствам се като хибрид между еднорог и динозавър. Ама дори да ми хареса МНОГО, не съм сигурна че ще туитна за това. Или поне че ще туитя постоянно за тва. I mean… да туитиш за Нутела е все едно да си публикуваш албум със снимките на бебето във Facebook. Да си публикуваш снимки на манджите, които си сготвил, е приемливо само ако си кулинарен блогър. Иначе е тъпо и ненужно.

6. ТОВА

7. Не харесвам мъже като Благо Джизъса. Един мъж трябва да има косми по тялото, да ръмжи, да тропа по масата, да ти стиска здраво китките на ръцете, докато те опъва. Амин.

8. Виваком, да ви еба майката.

9. Ако се чудите що четете това, и аз не знам. Аз се чудих що го пиша. Ми явно нещо ми се пише.

10. Когато започнеш да използваш шеги, свързани с правото… и да ги разбираш… и да ти се струват забавни… Значи или си учил твърде много, или вече разбираш правото. Или и двете.

Ай ссссстига толкоз.

Posted in Uncategorized | 5 Коментара

K*рви пейте, свирете, лейбъла да плаща

Пиша този текст не защото много разбирам от темата, а защото много се вълнувам от това, което се случва в момента около ACTA и си мисля някакви неща, свързани със ситуацията. Така че ако това, което ще прочетете, не ви се струва много правилно, съм отворена за всякакви коментари и разяснения.

И аз като много други хора смятам, че музиката и изкуството трябва да се разпространяват онлайн абсолютно безплатно и че от това печелят артистите и разбира се, губят лейбълите. Един музикант например печели, защото ако му чуеш онлайн музиката и го харесаш, че искаш да отидеш на концерта му – а там щеш не щеш ще си платиш. А лейбъла губи от цялата работа, ясно е как губи. Обаче защо губят е по-важният въпрос.

Според мен лейбълите като цяло имат остаряла политика и бизнес модел и ако искат да оцелеят, ще трябва да променят статуквото си.

За какво говоря: мисля че единствено на управляващите не им е ясно, че хората няма да спрат да използват пиратско съдържание каквито и закони и регулации да бъдат прокарани – просто винаги ще се намира начин да се надхитри системата и винаги ще бъдем една крачка напред като консуматори на “нелегално” съдържание. Ние сме поколение, което е израснало с тази идея за достъпност и считаме това за нещо, което не може да ни бъде отнето. И ще се борим за него до последно. Ние сме в различна система и сме много по-влиятелни като потребители, отколкото което и да е лоби в който и да е парламент.

Лейбълите трябва да осъзнаят, че не могат да функционират повече така, както са функционирали преди 10 или 20 години, ако искат да оцелеят и да продължат да правят така ценните за тях пари.

Днес практиката показва, че много малка част от турнетата и концертите на изпълнителите се финансират от звукозаписните компании. Това направо е смешно в ера, в която никой не купува музика, а хората продължават да ходят на концерти.

Мисълта ми е следната: ако искат да печелят пари, да спрат да реват за това, че има пиратска музика и да започнат да организират и инвестират масово в концерти и турнета на изпълнителите си, от които да си набавят нужните пари.

Така печелят те, печелим и ние като фенове на музиката, защото може би по този начин няма да ни се налага да чакаме някакви групи да идват в България 20 години, след като са били на върха на славата си…

Не знам дали съм права, но поне на мен всичко това ми изглежда логично. Може би твърде лесно като изход от ситуацията и все пак не толкова изгодно, колкото да плащаш за музиката, която слушаш, но все пак логично….

 

Posted in Uncategorized | 1 Коментар

Защо не ходя на концерти в България

Много се радвам, че Guns N’ Roses ще имат концерт в София, само че ще минат и без мен. Както и Red Hot Chili Peppers, както и всички останали групи, които са били известни преди 10+ години. Всеки си има право на избор, затова никой не обвинявам, че си е дал и ще си даде парите за тези мероприятия. Обаче аз ще ви кажа защо няма да отида на подобен концерт, ако ще и VIP pass да ми падне от небето ей сега, точно в този момент.

Не ги слушам

Признавам си с ръка на сърцето – знам по 5 песни и на Guns, и на RHCP – и двете групи никога не са ми били насърце, въпреки че имат страхотни попадения и не отричам приноса им към рок музиката по никакъв начин. Просто не ме кефят толкова, бе. Ако някой си мисли, че заради това съм по-кофти човек и не съм му на нивото, да му еба майката. Да, точно така.

И точно щото им знам по 5 песни, не ми се иска да дам 100 лева, за да чакам 2 часа да ги чуя тия песни, а през останалото време да се правя, че се кефя и че знам останалите. Или пък да ми се налага да минавам през обучителен курс преди концерта, че да мога да си самозалепя етикета “истински badass фен”.

Ми какво пък – аз поне си признавам всичко това, за разлика от 1/3 от хората, които ще отидат на концертите. Ама като им се дават парите – да дават – за хубаво е.

Не ме кефи, че…

… в България винаги, ама винаги се канят музиканти, които вече 1) не правят нищо ново 2) са изчерпани 3) са стари 4) и трите. Знам, че няма пари и това е всичко, което можем да си позволим – но просто е кофти. Ако на някой му е кеф да гледа куцукащи чичковци на сцената и носталгично да въздиша по “доброто старо време” аз искам истинско шоу с много скачане, енергия, движение. Ако на някой му е кеф да чака дадена група да си изпее бозавите парчета от последния албум, за да дойде ред на класиките, които си струват, то аз не съм готова да направя същия компромис.

Агорафобия и Енохлофобия

Идеята да съм с хиляди хора на едно и също място, да ми е тясно и да няма лесен начин да се измъкна, да има рошави и неподдържани хора, миришещи на пот и бира… не ми се струва особено приятна, to say the least. Наречете ме сноб, въобще не ми дреме, Компромис с горното бих направила само за някоя банда/изпълнител, която наистина ама НАИСТИНА много харесвам – жалкото обаче е че тук много малко хора са чували за тези групи и шансът да гостуват клони към минус безкрайност. Между другото това важи само за България, защото ако бях на Гластънбъри или някой немски фестивал (там гарантирано има добри групи) щях да си се кефя на макс, защото щеше да си е сбъдната мечта. Така че по този показател признавам, че меря с двоен аршин.

Ами това е общо взето. Забавлявайте се и който обича да ходи на концерти – да дерзае :)

Posted in Uncategorized | 12 Коментара