Ако ме познавате добре, или пък ме следите в социалните мрежи, може би сте забелязали, че вече от доста време се интересувам от здравословно хранене, фитнес, спорт, физиология и всичко свързано с поддържане на добра форма, различна от тази на кръга.
Пътуването ми към оптималното тегло беше едно изключително лесно и вдъхновяващо преживяване, благодарение на онлайн фитнес инструктора Румяна Илиева. Успях да сваля 30 килограма и в момента изглеждам, смея да твърдя, по-добре от всякога. Ако искате да се погрижите за себе си и да внесете малко позитивна промяна в живота си, силно препоръчвам да се свържете с тази жена.
Понеже в природата ми е заложено да съм любопитна, избрах да не се ограничавам до сляпото следване на диета и тренировъчен режим, а сама за себе си да се поинтересувам и да прочета доста неща за начина, по който функционира тялото ни, за храненето, за движението и т.н. Междувременно в процеса попаднах и на невероятната Инес Субашка, която ревностно следя, но за съжаление още нямам честта да познавам лично. Няма да крия, че голямата ми мечта е някой ден тя да ме тренира, защото на 100% съм съгласна с всичко, което изповядва като философия. Очаквам с нетърпение момента, в който ще мога да имам повече време, за да ходя в залата й.
Покрай тези две невероятни и вдъхновяващи жени животът ми много се промени. Промених се не само аз, визуално, а цялото ми усещане за света, за това, на което съм способна самата аз. Знаете, по принцип мразя да се превземам и да изричам големи думи, но в случая са напълно почувствани и изживяни и заставам зад всяка една от тях, без излишно да се превъзнасям.
Промяната ми за повечето хора е видима единствено отвън – от това как изглеждам, но за мен това е вторичен ефект на начина, по който се чувствам.
Може би освен мен самата, най-много усетиха тази промяна и най-близките за мен хора – мъжа ми и родителите ми. Няма да крия, че някои негативи от характера ми също се засилиха, но не за това искам да говоря сега. Освен личностните аспекти, се промениха и някакви елементарни неща в живота ми – като например начинът, по който си приготвям храната. И точно това май най-много не се понрави на близките ми, защото станах една мега взискателна pain in the ass в процеса.
От любимото послушно внуче, което винаги си хапваше доволно от всичко и искаше допълнително, станах едно „капризно и злоядо“ същество, което „не яде това с онова“, „готви без мазнина“ и прави какви ли не прегрешения в очите на любимите баби, чиято мисия намбар лан е да угояват своите внучета.
След дългото интро, което мисля беше заслужено, защото за първи път говоря за това нещо открито в блога си, ми се иска да подхвана точно темата за готвенето и за начина, по който то е еволюирало в българския бит през годините.
Ако си мислите, че вечно бабите са ни готвили щедри манджи със запръжка или сладкиши, жестоко се лъжете.
Истината е, че нашите баби и дядовци са водили далеч по-здравословен начин на живот и хранене, от колкото водят сега, и от колкото ние водим сега.
На пръв поглед звучи очевидно – защото едно време не е имало супермаркети, шоколадът е бил някаква огромна рядкост, а майките са били твърде заети, за да пекат мъфини (кой туй нещо, бе мойто дете?!) през ден.
Очевидно е, че качеството на храната също е било по-добро, тъй като при нейното приготвяне не са били използвани консерванти, подобрители, оцветители, е-та и други елементи от азбуката и менделеевата таблица.
Хората са се хранили буквално само с това, което сами са успявали да си набавят чрез собствена продукция и отглеждане на животни. Което само по себе си е огромна крачка напред в здравословното хранене.
Това, за което искам да говоря обаче, е свързано с начина, по който са приготвяли храната.
Един ден, докато за пореден път седях на главата на баба ми й я увещавах да не слага никаква мазнина в боба, тя ми сподели, че „едно време“ също са готвили по този начин – почти без мазнината. Че използването на олио, мас и сланина е било някаква рядкост при термалната обработка на храната и че дори и когато са се използвали, всичко се е мерело с лъжица, а не „на око“. Същото правило важи и за солта. И причината за това не е, че хората са искали да се хранят по-здравословно, а че просто олиото и солта навремето са били сравнително оскъдни ресурси в селския бит.
На пръв поглед това са съвсем малки лирически отклонения от съвременната ни диета. Обаче една лъжица олио съдържа над 100 ккал. А обикновено като мериш „на око“ изсипваш много повече. И не става въпрос просто за калории. Запържването на храната значително намалява хранителните й качества.
И какво според вас е накарало бабите ни да започнат да готвят с все повече мазнина и да пекат все повече сладкиши?
Според мен отговорът не е еднозначен, но поне една част от обяснението му се крие в нарасналия достъп до тези продукти с течение на годините. Да, всъщност е толкова просто – имаш крава = пиеш мляко. Ако можеш да си позволиш да си купуваш олио и шоколад, ще ги купуваш. Особено ако цял живот преди това си се лишавал. И сега виждаш, че олиото ти струва еди-колко-си-стотинки (вече не е стотинки, ама нали едно време всичко са мерели в стотинки), и си казваш – е сега ще му отпуснем края и ще си поживеем .Защо да готвим постно, като можем да сложим олио, да стане по-блажно, по-хубавко?
Другата голяма промяна в начина на хранене отново е свързана с нарасналия достъп и възможност хората да си позволят повече продукти. И това е чисто и просто количествата, които консумираме. Нашите дядовци и баби първо са живели в по-големи домакинства, второ са били по-бедни – тези два фактора автоматично водят до необходимостта от разумно разпределяне и ограничаване на храната, така че тя да стига за всички. Днес обаче ние не познаваме този проблем и ядем на корем, не докато си изядем порцията, а докато не ни стигне.
И може би за някои от бабите ни, които са живели особено тежко, е вид престъпление да не си хапнеш повечко, когато имаш тази възможност.
Разбира се, тази промяна не се разглежда като нещо лошо от повечето хора. Защото какво лошо може да има в това, че имаш средства и възможност да се храниш по-обилно, с по-„благи“ храни?
Със сигурност само по себе си няма нищо лошо в това. Лошото, (поздрав за феновете на Али Раза) идва от последствията. Защо според вас толкова много хора са диабетици и имат сърдечни заболявания днес, докато в миналото тези заболявания са били рядкост?
Оставям този въпрос отворен, защото отговорът му би изисквал от мен да изпиша още толкова, а текстът вече е станал достатъчно дълъг и се съмнявам, че много хора ще го изчетат докрай.
Не твърдя, че обясненията, които давам тук, са единствените възможни. Със сигурност проблемът е много по-комплексен от мисловното упражнение, което съм си направила в този текст.
Въпреки това бих се радвала, ако съм накарала поне един човек да се замисли малко и да се вдъхнови да взема по-осъзнати решения за живота си.
В крайна сметка, щом аз успях да се променя, всеки е способен. Не съм по-различна от теб, или теб.